Олтарът според Учението на Мъдростта

Книгата на Живота е съзнанието на Бога у нас!
Човечеството не е лишавано от будност. Но в идеята на Служението то е избирало според йерархията си олтара на молението. Първият голям тревожен сигнал, който човекът получава, това е конфликтът със света и с пробудността. Веригата на добродетелите, ако я нямате в съвместността – при неоцененост що е жизненост и що е божественост – светът отколе да се е самоунищожил. Човекът трябва да направи олтар, за да се търси дълбоко в себе си, за да се осъществява; Адам – мисълта, създава олтар, гради храм и изповяда религия. Така, ако всяка религия поотделно я разгледаме, ще дойдем до това, че всяка от тях е един камък, върху който се зида храмът, в който влизат всички. Този храм е за всички. Един може да влезе през централната врата, друг може да влезе през дясната, трети – през лявата... Човекът поднася жертви пред олтари на богове, малцина обаче ще влязат в олтаря – не е за всички там. Централната същност на храма – наусът, както се казва – това е мисловното поле на човека. Следователно изграждат се храмове, създават се религии да се удовлетвори умът на човека. Но сакралното остава за ония, които могат да пробудят духа си и тогава те ще влязат в олтаря.
Пред олтара на Правдата трябваше да търсите утешност, като закарате триста добичета без недостатъци, за да ги поднесете в жертва; пред олтара на Любовта трябваше да вдигнете чашата с тялото и кръвта на Христос – хляб и вино… Разбира се, с това човекът не свършва. Но така се изгражда стъпка по стъпка вътрешното му гостуване до онова, което можем да наречем Книга на Живота. Досега молитва е правена към външния Бог. Вече молитвата е към вътрешния олтар, към съзнанието на Бога у нас – иманентния Бог, не трансцеденталния Бог. Вътрешният олтар е олтарът на Свещената книга, пред която изповедта ни е Песента на гласните, т.е. хармонията между бъдното и настоящето.
Книгата на Живота е писана от Самия Сътворител, когато е сложил Себе Си у човека. Диханието е Книгата на Живота!
Книгата на Живота е Диханието, материализирано като олтар на изповеданието на човека.
Живата Книга в Учението Път на Мъдростта, като един нов олтар на изповедание и едно откровение на вътрешната молитва на човека, е свобода. И в нея ще влезем свободни от себе си. Свободни от себе си! Затова, онова което трябва да направим е да се осъществим (не да съществуваме), да се себенадмогнем и да се пожертваме във Възкресение. Тогава ще можем да счупим печати от Книгата на Живота и да прочетем какво иска от нас Бог, какво чака Човечеството и какво е позволила Съдбата!