Молитвата според Учението на Мъдростта

... Личен обряд, социална сила и връзка с Бога.
Ваклуш
Човекът е бог в развитие! Хермес е казал: „Човеците са смъртни богове.”
При Сътворението човекът няма пъпна връв. За пъпна връв Сътворителят му дава Диханието Си, То става безолтарен Храм, както наричаме Книгата на Живота. Затова от това Дихание впоследствие се извежда Ева (тя не е сътворена) – т.е. Майката, която има пъпна връв. Изведената Ева утвърждава сътворения Адам, Ева – астралът, заземява Адам – ума. Ето защо, когато заземеният Адам се пита „Где си” – е Бога у Адам чрез Диханието. Може ли Господ да не знае?! Този зов на Бога в Адама е първият личен обряд. Адам се търси, той прави първата молитва, пита се где е – материята вече препречва Диханието му. Менталният му свят има посредник – Ева – астралния. До плътния свят Откровението не стига – затова Адам, ума, дава имена. Така личният обряд става социална воля – имената на света! Имената на света стават молитва на социалния олтар. Така молитвата прави връзка с Бога и усвоява енергии за Съсътворителство.
Ако така погледнем на молитвата, тогава ще търсим отговорността си към нейната същност и свещеност.
Адам отива да умре за знание! Умът е, който иска знание, Ева, астралът, е ръка; и тя почва да определя земните олтари, където се прави молитвата на искането: от святост до проклятие, от евхаристия до анатема. Тоест – емоцията и вярата!
Затова голяма част от световните религиозни молитви са неверни и с отрицателни енергии или са само изказ на съответната Духовна вълна (доктрина, която до настоящия момент религиите не познават).
В приетия Рай досега няма олтар. Затова тук Адам направи молитва на потребата за несторена вина и неизходен път. Тогава се разделиха Бог и човека – безсмъртните богове и смъртните богове! Така молитвата стана оръдие за победа над смъртта.
Боговете не правят молитви – те творят! За човека молитвата стана предверие за бъдеще. Тази преценка институтите не правят и ползват молитвата за проклятие: грешник и изкупление! Милиарди пъти милиарди уста повтарят грешния текст на молитвата „Отче наш”: „...и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.” (Матей 6:13) През 1956 г., във Варненския затвор, коригирах този текст с: „Избави ме от лукавия, за да не изпадам в изкушение.” Когато бях освободен, разбира се вече имах Евангелие – Новият Завет. Намерих в посланието на апостол Иакова следния стих: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого.” (Иаков 1:13)
По-чисто доказателство на прозрението си не намерих! Отнесох въпроса до най-висшата инстанция – уви! Милиарди уста повтарят! Благодарение на тази инертност и в подвластие на таблиците на добродетелите, религиите най-бавно стареят  и  най-дълго  стоят с тари. А

Адам умря за знание. (Битка между хелио- и геоцентризма!)
Затова молитвата като социална сила трябва да приложи Доктрината за Духовните вълни – като свобода от невежество и стрес от сатанизъм и клади!
Ако всеки ден не можеш да правиш милосърдие, то можеш да правиш молитва!
Тя се казва само с една дума – Събожник!
Тя събира Бог и Човека!