Културата според Учението на Мъдростта

Културата е обществена молитва!
Боговете имат само едно оръжие – словото. И право на боговете е да дадат словото, а основанието на миряните е да го направят живот, като издигнат олтар, на който да възнесат своята жертва.
Човекът осъществява явления, а тези от тях, които имат най-голяма енергия, разгръщаща се в развитие, създават история. В историята културата бележи трайност, разширява кръгозора и създава битие на развитието. Културата има в себе си всичко – от храмовата молитва до историческата война, от философската концепция до биологичното откритие; тя създава религиите, философиите и образците на изкуството. Културата е най-плътният израз на душевността. Това, което ръката и умът създават като потребност, а в хилядолетията вече го е имало, не ражда култура. Само вложеното в прогрес на човечеството дава предпоставки за култура, понеже осъществява и прилага ценности за бъдеще.
Културата не е рефлекс на мисленето, а вътрешно откровение, което одухотворява историческия момент! Затова цивилизацията е една нейна външна форма, която ни обслужва. Цивилизацията и културата са две различни нива. Цивилизацията е осъщественият ум в техническо достижение, а културата – усвоената духовност от всички царства, които човешката душа притежава. Културата има един неоспорим момент – евристичният, когато не нюансът е важен, а мъдростта като вибрация за живот, като интуитивно откровение. Всъщност човекът, историята и културата се хранят само от един извор – от Вечния си Творец. Всеки, който малко или много е разгръщал световната история в нейния културен аспект, знае, че всичко е плод на едно Учение, след това сведено до религия. Учение, което духът оросява, опложда, където духът дава своята святост, а концепцията след това става настолност. Изкуство, култура извират от там. Това, че някой отрича Твореца и посочва примери, които обясняват само повърхността, не променя същината Му.
Културата е един голям сбор, една клада. И въпреки известните културни наслоения, европейската култура в цялост е подражание на гръко-римската, която в Европа минава през два периода: първият – на Платон, и вторият (в по-късните векове) – на Аристотел. Така културата ни остава без идеята за преселение на душите. Западната църква с идването на Аристотелевото начало става по-рационална и земна за разлика от Източната църква, която запазва одухотворения образ. Наистина Аристотел дава на Европа идеята за хуманизирането, но този, който става все по-духовен, не е ли човечен?! Това е несъстоятелността, която не можаха да видят и църковниците. С какво одухотвореният е по-малко човек? С това, че те плаши, че не можеш да станеш като него!
Не е така с българския народ. Той като водеща сила с благодатно откровение оставя Златен век на книжнина.  Златният   век   има   няколко   наистина златни зърна,  които  са

хранени както от Орендата на Танг Ра, така и от възкресенската сила на Христос. Българският народ е велик и достоен, той има духовността да възкръсва – дори след седемстотин години робство! Ето това ни дава основание да кажем, че Учението Път на Мъдростта ще се извърви в Културата и в новото време ще се осъществи идеята няма зло, има нееволюирало добро! Как ще стане – със съзнанието, че то, злото, не може да бъде отречено, но може да бъде миропомазано в идеята да се развива; простено, както Христос казва: Прости им! (Лука 23:34) „Прости им”, но не само защото Аз съм Любов, а защото те не знаят (Лука 23:34) – това е тайната.