Историята според Учението на Мъдростта

Историята е изкупителка на безжалието на еволюцията!
Два фактора правят историята – единият фактор това е Сътворението. За Христовото съзнание и Духовната вълна на Мъдростта човечеството е изявеното и еволюиращо Адамово начало и потомство. Само човечеството има история и битие за култура – те са неговата биография. Другият фактор това е Знанието – конфликтът е между сътворения Адам и Дървото на познаване добро и зло – станаха като нас богове (Битие 3:21). Адам не се спря дори пред очите на Бога да вземе знание и освен че стана бог, бе дарен с една особена привилегия - да ражда. Когато Адам имаше Рай, нямаше Дом, нямаше и история. Първият негов дом, който на Земята трябва да създаде раждане, това е утробата на жената – Ева, живот.
И две сили съпровождат историята – Любов и Смърт. Смъртта, която е най-добрият свидетел за безсмъртие, и в идеята на любовта, или единството, може да роди идея за Единосъщие – Човекът-бог в развитие.
Трагичното в историята е, че търси само минало, което банализира в безплодния израз: „Историята е учителка на народите"; търси факти, убили личната памет и социалната динамика!
Трябва да се знае, че йерархията на човечеството е дело на Учителите, те дават универсалното в религиите, които търсят бъдещето. Да, едно напътено бъдеще! Но в навик на съскърбие човечеството се изживява в непреходно настояще. Религиите най-дълго стоят стари.
Затова съществено е да се определи, че историята не се прави от фактите, които обстоятелствата – външни или вътрешни – налагат, а от провиденцията, която от йерархията на мисловността, на духовността и на волята опложда човека в пътеката на творчеството. История се прави с волята на Цезаря и молитвата на жреца. Това е оплодената личност, която може да поведе един народ по историческата пътека, и в градеж на тъй наречени приложни исторически паметници, институции, да прави държави.
Личността и институцията не бива и не трябва да се разделят, защото свещената личност прави свещена институция. И все пак свещена е само личността! Така човекът има право на убеждение, но задължително и на морал, а институцията – на структура и на отговорност.
Човекът е и паметта, и душата на историята!