Трябва ни идея, която краде бъдеще!

Въпрос: Какво искате да внесете в душата на българина с идеята за 13-те поименни Безсмъртници?
Ваклуш Толев: Какво искам да внеса? – Идея за бъдеще! Още в Обръщението съм казал: “Ние искаме гладният за хляб и бедният за идеи да се срещнат в Дом-светилището”. Идеята за бъдещето не може да бъде само социална. Тя трябва да бъде творческа, да прави историзъм, както всеки от тези 13-сет.
Какво се оказа, че “демокрацията” не е знаме на бъдещето – имало е демокрации, охлокрации, плутокрации, аристокрации, теокрации и пр. Социалните форми са отживяни тенденции, а ужасно е, когато са подражателски.
Трябва ни идея, която краде бъдеще! Това искам да внеса!
Въпрос: След толкова много”социални учители” се оказва, че нямаме социален учебник! Защо когато имаме богатства, ходим в дрипи?
Ваклуш Толев: Да! Факт е, че слагате социални учители в кавички – Вие сам знаете, че те не бяха нито учители, нито социални! За Вас е странно, няма нищо странно – имаше идеолози с чужди на психологията ни и историческия ни път насилия за социално поведение. Нито един от 13-те не прави поведение, а осъществи националното си предназначение!
Касателно втората част на въпроса за богатствата и дрипите, ще Ви кажа: Сигурно носим дрипи не да просим милостиня, а да покажем преходността на богатството. Навярно и да не изглеждаме като парвенютата. После ние, българите, знаем за разговора между Кир Велики и цар Крез. Богатството не е беда, а произходът му е проблем.
Въпрос: Лекува ли се страхът от Личност?
Ваклуш Толев: Страхът е и инстинкт за самосъхранение, и душевен проблем на лична йерархия. Но има и колективен страх, психоза  от природни беди и социални ексцесии. Водаческите личности винаги създават стрес за национално върховенство и социална готовност за история и историзъм.
Така че аз питам от коя личност трябва да се освободи обикновеният? Безстрашието на баба Тонка е от цялата империя, а не от 2 заптиета!
Въпрос: Има ли днес кой да чуе “О, неразумни...”? Не е ли пленен в съня на ежедневието съвременният човек?
Ваклуш Толев: Не всякога неразумяeщите не чуват, а има разумяeщи с друга ценностна система. Не всяка аналогия е вярна. Има нови времена, нови идеи. Паисий изведе минало за бъдеще. Тринадесетте вече не са имена, те са идеи, енергии за нови пътища.
Въпрос: Национална доблест – какво е това?
Ваклуш Толев: Най-директно – това е национална психология за отговорност!
Въпрос: Оптимист ли е българинът днес?
Ваклуш Толев: В душата му има наличен, но недостатъчно приложен оптимизъм. Затова мисля

мисля, че той по-скоро е измамен, отколкото излъган. Разликата е много голяма, на която толкоз години той не се научи – измамата е идеология, лъжата – стратегия!
Имаме ли като българи самосъзнанието откъде идваме и на къде отиваме?
Ваклуш Толев: Идваме оттам, къде не отиваме – и това е логично, защото загубихме самосъзнание. Не четем своята Книга на Живота. Изповядаме чужда идеология, а промяната я направихме с костюмирана демокрация.
Къде е святата република на Левски?!
Въпрос: Какво е историята за един народ?
Ваклуш Толев: За обикновеното битие, тя е идеология на гробарите, защото скръбта по-лесно се утешава, отколкото да удовлетворите събудени радости. Иначе, историята е властово тронство на волята на Цезаря. Другото е шега, че тя е учителка на народите, къде е националната съдба, и пр. Народите са много по-умни, но историята като идеология ги задържа.
История се прави само от белязани личности, а народът ги съхранява с така наречената памет – историческата памет има изградена трайност!
Въпрос: Държавата по отношение на народа ни – кой на кого е длъжник като отговорност?
Ваклуш Толев: Държавата е институт и институция, народът е социално тяло, родилна утроба. Ето защо нека се знае, че взаимността е изведена съвест в живот.
Поведението на личността като отговорност е израз на добродетел;
Поведението на държавата в отговорността е като огледало;
Поведението на социалните групи, класи, касти, партии, те държат отговорността като затворница без право на амнистия! Това е ужаса!
Въпрос: Оттук нататък какво предстои за реализирането на идеята?
Ваклуш Толев: Да се оплакваме е скръбно недостойнство! Идеи се реализират с жертвоготовност и жертвопринос – най-добър образ са 13-те. Утвърдена е Фондация с воля за бъдеще. Идеи, които крадат бъдеще и оставят памет.
В живота не се губи престиж, ако се жертвате за другия – за събожника!

19.07.2003 г.
София