Феноменът култура

Учението Път на Мъдростта е лична култура с мащаба на едно Мирово съзнание. Затова то не просто внася нови нюанси, а дава ново разбиране за термина “култура”. В човешкото съзнание все още има едно сливане на понятията “цивилизация” , “история” и “култура”. А те имат различно йерархическо ниво: цивилизацията е свързана с материалното битие на човека; историята – с душевното му битие и развитие; културата – с параметрите на Духа.

Първото разграничение, което трябва да направим, е между цивилизация и култура. Цивилизацията е предметност, културата е духовност. Културата не е цивилизация – тя е Мирово съзнание. Цивилизацията идва да манифестира и материализира това, което Духът отдавна носи и знае. Цивилизацията е осъщественият ум в материално-техническо достижение, а културата – усвоената духовност от всички царства, които човешката душа притежава. Цивилизацията, която ни обслужва, е само една външна форма на културата. Тя е услуга на еволюцията, докато културата е услуга на безсмъртието.

Второто необходимо разграничение е между история и култура.
Историята и културата са биографията на човечеството. А под човечество Мъдростта разбира изявеното Адамово начало и еволюиращото Адамово потомство, т.е. ума като характеристика на човека.
Културата е достигнатото от човека в изразяване на вложената му божественост. Терминът “култура”произхожда от латинското “colo”, “cultrus”, което се превежда не толкова като “почитам”, колкото като “обработвам”, “култивирам”. А обработва, култивира този, който има съзнание и рефлекс за ценност. Така културата е и работата с която изграждаме духовните вибрации в съответните нива. В човека е вложена възможността да обработва своите мисли, желания и тяло. Фактически културата е сила, с която градираме световете в нас, а оттам и вън от нас. Културата има своите нива - всяко ниво е духовен израз на съответната за историческото време идейност, с която осъществяваме страница от битието на Бога в човека. Следователно културите не може да нямат и своята преходност, но не може да нямат и съхранената духовност, оставяла исторически белези.
Историята е ситото, което отсява ценностите, наречени култура. Не всяко явление е събитие и не всяко събитие е история. Не случайно времето носи забрава за нещата, които няма смисъл да бъдат запомнени – в човешката душевност ценностите се сменят под влиянието на динамиката, внасяна от Духа. Но човекът пише история първом върху страниците на личната си душа. И всеки, който носи една провиденция, прави история. Така всъщност историята е съхранен Дух в събития.

С мисъл за Празника на българската култура и “славянската писменост” – 24 май, най- напред трябва да кажем, че азбуката, на която пишем днес, е българска,  а  не славянска.

Идеята за “славянската писменост и култура” е клин в идеята за българската нация, за която сме дали премного и достойни жертви. Но важно е да си изясним връзката между азбука и култура: азбуката ни служи, но Духът ни е в откровение – чрез една приложна мисъл той създава културата! Духът е, който одухотворява буквата чрез словото. Буквата само обслужва словото, за да създаде култура. Волята на културата е по-важна, отколкото тенденцията за азбуки! Ето защо азбуката на светите братя, е предопределена за Моравия, но е предназначена за България, която имаше стратегия за култура в лицето на Борис Покръстителя и по времето на Симеон направи стратегия на културата, а по времето на нашето Възраждане не се обърнахме към забравена чужда култура, както бе при Ренесанса на европейската цивилизация, защото имаше изумително богата своя култура и духовни знания. Защото ако една култура не е одухотворена, тя е само подражателство.

Всяка култура в определен цикъл от време умира, но еволюцията довежда човека до една нова ритмика с усвояване на нови знания и нови възможности. Учението Път на Мъдростта е култура на бъдещето. Докато културите на миналото са култури на ума, еволюирал в различни степени на своето съвършенство, то културата на бъдещето е култура на Духа. А културата на Духа е вътрешна култура. Затова Посланията на Планетния Логос идват чак след културата на Добродетелта, защото те дават култура на Знанието в ритъма на осъществяването на Човешката божественост чрез Божията човечност. Учението на Мъдростта характеризира първобитният свят като невежество с култура – Диханието му дава израз, а съвременният свят като култура с невежество – изразът пречи на Диханието! А Диханието е ритъмът на Живота, който е непрекъсваем и непобедим. Ето защо невежеството създава уж култура и е пречка за еволюцията, но няма властта да спре развитието на човека. С тайната, че “само Бог живее, човекът още съществува”, ще разберем защо съществуванието е култура вън от себе си и защо културата на всекидневието е култура на още еволюиращия, а отчаянието – култура на ума и посредствеността. Именно с извеждане на Диханието човекът прави една друга, вътрешна култура, чийто най-плътен израз, оставян досега в човешката история е “Аз и Отец сме едно!”, а в културата на духовната вълна на Мъдтростта – “Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението!” и “Нека пътникът стане Път!”.
Дойде времето, когато трябва културата на новото да взриви баналността на хилядилетията. Мъдростта не е в разпра, а в прощение с това, което миналите култури са оставили. Тя създава финес в енергиите. Така всеки може да осъзнае, че неговата енергия не е за да му създава величие, а за да създава Път.