С волята на Цезаря и молитвата на Жреца
Ваклуш Толев

Левски – предречена и необходима, мистична и исторически реална жертва! Той няма само рождена дата, нито е само къс от историческия ни живот, но има и “страшно бесило”! Много лесно може да му се направи биография. Биография има всеки човек – родил се, живял, оплодил земята, умрял. Това ли е Левски? Това ли е в историята на българския народ?

За Левски трябва да се направи характеристика, не биография. Защото той сложи една нова тайна в пътя на историята, че история се прави с волята на Цезаря и с молитвата на Жреца. Направи едно велико съчетание между молитвеника и бунтовника като сумира двете големи тайнства: олтар на служението му стана България и купол на кръщението – революцията.

В своите килийни моления този човек изведе една сентенция, хранена от духовната енергия на Христос: Бог е у нас и ние сме в Бог и рече Времето е в нас и ние сме във времето и то ни обръща, и ние го обръщаме! Ето защо не може да се говори, че е отрекъл църква и Бог, а измеренията на служението са да дадеш душата си за своя брат, да дадеш душата си за своя род. И той това направи. А този, който няма измерение за национална история, той може да ограничава: “Тесен беше манастирът за него...” Не! Манастирът беше в душата му. Левски не “хвърли” расото, той свали расото и наметна тогата на свободата! Беше и светски, и духовен водач, защото където и да отидеше основаваше комитети и пееше своето “Достойно есть”. Затова не можем да го сравним с нищо от световните измерения на борци за свобода. От тях никой не беше наречен “Апостолът”!

Светостта му, с която си служеше, е несравнима. Тя е просто Христовото смирение в отговорност пред съвестта – будния бог в човека! Смирението го направи величав; дарбите го направиха достоен за жертва!

И ние не бива да отнемем отговорността на Голготското божествено пътуване на този човек. Той отиде и се пожертва сам! Защото не искаше да бъде байрактар зад Дунава или да се крие в къщите на някои байновци, които го мислеха за светец. Не! Той трябваше да спре разгрома и след това да се принесе в пълна жертва, за да свърши така, както беше казал: Ако испечеля, печели цял народ, ако губя – губя само мене си!

Трябва да знаем, че един народ не върши погребение, само защото е подвластен на закона на смъртта. Един народ върши погребение, защото има убеждение, че има възкресение! Това беше Левски! Той съчета: дързостта на Аспарух, проницанието на Покръстителя, мъдростта на Симеон, жертвата на Евтимий, бродничеството на Паисий – всичко, което е правила България!

Бог е усмирил душата му! Аз не приемам, че някои в друг полк са отишли и не работят. Работят! Няма други полкове! Има Дом на безсмъртните и там той ще работи за всичката бъднина, която е отредена на духа на България. Той – Иконата на българската свобода!